Какво от туй, че рано си си тръгнал, преди да се събудя аз дори.Аз няма повече да плачамакар без глас, без сълзи, без очи!
Какво от туй, че друга те целува,нима целува по-добре от мен?А в мислите ти вечно да робуваедна любов, обречена на плен!
Какво от туй, че другаде живееш,нима ще можеш дълго да търпиш?Да криеш мен, а с другата на показда отминават твойте дни!
Какво от туй, че страдаш от години,нали самичък този път избра?Аз да бъда твоята любов голяма,а с друга да споделяш ти деня!
А нощите? За нощите не питам,щом всяка вечер си при мен,какво от туй, че рано сутрин тръгваш,щом пак се връщаш следващата нощ!