Какво си ти за мен? 

Как да отговоря в този ден? 

Няма да е днес нито утре.

Как, какво, защо съдбата ни събра?

Така неочаквано се случи.

Как от приятели добри,

съдбата ни откри? 

Толкова странно стана всичко,

че нямах време дъх да си поема.

Няма да забравя едничката

целувка, която направи това,

чудо или грешка.

Това чувство,когато ме поиска и 

аз се дадох...

Не издържах, исках те от преди това! 

Като ме целуна усетих твоя дъх

на близост и спокойствие.

Не исках да свърши всичко.

Но ти така ми каза целувчица една,

а на сутринта отново сме приятели добри.

А ти таз целувка каза да продължи.

А аз се съгласих...

Не можех вече да те пусна,

след като опитах те! 

И сега връщам времето назад,

но има само спомена останал.

А на сутринта, спомняш ли си ти? 

Спомняш ли си онази моя усмивка,

когато те видях,тогава сърцето ми

се преобърна и исках

времето да върна!? 

А после спомняш ли си...? 

С онзи жест, с който ми показа

да усетя устните ти пак. 

И така започна всичко,

от онази вечер, в която

ти помисли, че си тръгнах,

но тръгнали,казвам чао! 

А ти не чу! 

Затова после ме видя

и се случи всичко това!