ТИ си Островът на мойте мисли,

Пристанът на моята душа,

Ангелът ми даващ сили

с Любов да мога да летя.

На този Остров често бягам,

На този пристан котва често хвърлям аз,

И този ангел благославям

Прераждайки се в Любовта си аз.

Какво си ТИ се питам често

Дали е Островът, на който аз съм сам

Или е пристанът, където

Покой и страст намирам там.

Дали си Ангелът вълшебен,

Даряващ ме със Нов живот

Или си просто моя мил Спасител,

Питаещ ме със нежност и любов

Не зная всъщност ТИ какво си,

Душата ми желае тоз приют,

Във който днес съдбата отреди ми

Намирайки и Щастие, и тих Уют.