Какво си ти, че караш ме да плача,
когато пак не виждам твоето лице?
Какво си ти, че се усмихвам,
когато виждам погледа ти радостен?
Какво си ти, че всяка нощ сънувам,
как галят ме двете ти ръце?
Какво си ти, че всеки миг мечтая
да ме целуват твойте устни две?
Любов ли си, желание ли си, какво си,
че с болка във сърцето си те нося?