kiss-in-the-rain (Кристина)
41 58
10.12.2009 г., 11:55 ч.

Какво сме 

  Поезия » Любовна
846 0 5

Какво сме аз и ти – две празни чаши,

изпивани от другите до капка.

Играехме стражари и апаши,

но хванаха ни болките ни в хватка.

Въжето се затегна омотано

и гърлото ни стегна до припадък.

Това сърце одавна бе голямо

и вярваше, че пътят ще е гладък.

Сега пред теб съм и се взирам

в очите ти – там има празнота...

Не искам да повярвам, но разбирам...

Животът ни убил е любовта.

Какво сме аз и ти – две кухи думи,

изричани от другите напразно.

Единствено спасение – съня ми –

ми шепне замъглено и неясно,

че има път, но будна не намирам

посока, във която да те диря.

Трошиците от спомени събирам...

Не стигат в тях душата си да скрия.

Сега пред мен си, но едва ли

отново ще ме видиш чисто, ясно.

Какво сме днес, кажи ми! Не разбра ли?

В сърцето ти чета с сърце, безгласно...

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изключително красиво...и нежно!Поздрави!
  • прекрасно е, като кафе без захар - ароматно,упойващо, а като преглътнеш - горчи...
  • Малко тъжно, с капка горчивина, но хубаво стихотворение!
    Поздрав
  • Много е хубаво!
    Поздрави!
  • "В сърцето ти чета с сърце, безгласно..."
    Умееш да четеш...а и да пишеш хубаво!

    Поздравления, Кристина!
Предложения
: ??:??