29.06.2018 г., 16:44 ч.

Каквото залюляло, долюляло... 

  Поезия » Хумористична
724 2 21
Къде ли не аз търсих, молих, питах,
от скитане без силица останах,
и плащах, и със подкупи опитах.
Не си намерих пак глава – за смяна.
Че старата отдавна не ме слуша.
Дъски ѝ хлопат, вечно разковани.
Опита ли да мисли и запуши,
мигрената за гушата ме хване.
Две-три глави поносих тъй, за проба.
Но все на странни някакви налитам.
Пирони, чук, прокъса ми се джоба.
Кова сега и нищичко не питам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??