zelenaradost (Милена Френкева)
433 5312
30.09.2023 г., 11:45 ч.

Какъв да стана? 

  Поезия
542 3 16

Ох, какъв, какъв да стана,

мисля още отзарана.

Татко вика.– Адвокат

да си важен и богат.

 

– Лекар, при това прочут.–

казва мама, всява смут.

Дядо рече: – Архитект

и животът ще е лек.

 

За учител си държи,

баба и ще продължи.

Брат ми каза: – Я насам,

сам реши, реши си сам.

 

Знам, ама като не знам,

а ми се яде салам.

Първо ще си се наям,

че в стомаха няма грам.

 

После нещо ще реша,

страх ме е да не сгреша.

Още малък съм юнак,

нямам от сърцето знак,

 

най-добър съм, но къде,

малко да ми издаде:

може би пожарникар

или по-добре стражар,

 

или най-добре шофьор,

футболист в голям отбор,

или малко каратист,

после може китарист,

 

или само масажист,

не, поет, но с пълен лист.

Стана време за обяд

и ме гони страшен глад.

 

Първо ще си се наям,

после ще измисля сам.

Бабината мусака

услади ми се така.

 

После рекох пианист,

първо с Моцарт, после с Лист

или пък оксиженист,

не, певец – гласът ми чист.

 

Може да съм си монтьор,

не, ще чистя аз обор

и овце ще си паса,

днес реших го начаса.

 

А вечерята дойде,

няма вече накъде.

Първо ще си се наям,

вече съм решил и сам.

 

Значи утре съм овчар,

на овцете ще съм цар.

Но къде овце сред град,

те на село си пасат.

 

Май и там са вече кът,

в приказките са от плът.

Срам, не срам и срам голям,

май отказвам се, но сам.

 

Лягам, утре пак е ден –

нов, решителен за мен.

Ох, какъв, какъв да стана,

мисля още отзарана.

 

 

 

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато порасна, искам да стана... »

11 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??