Без страх във сън мечтая
и тръпна във очакване,
надежда да съм в мир накрая,
уверено да ви подам ръката си.
През тежки нощи на самоубийство
оцеляла съм по-мъдра и решителна,
но виждам свят от грозна истина
и виждам връзка между личност и двуличност
... неделими са.
Грубо преминавам над вълните,
от човешки чувства тъй дълбоки,
но просто прекалено много са следите,
впили в мен изгнилите си нокти.
Животът бистър е за мене и е ясен,
малко време ми отне да го осмисля,
но целият ще мине във очакване
да бъде нещо по-добро от -просто истина.
© Полина димова Всички права запазени