Ако бях камбана, щях да бия.
Управляващите щяха да усетят,
че бушува ли в една душа стихия,
звук камбанен, будят ветровете.
Щях на Бог, словата да разнасям,
не да търся думите житейски.
Щях езикът удрящ, да понасям,
щях да си живуркам по библейски.
Щях да се клатушкам и да пея,
нямаше да трупам във душата.
Щях навярно в кула да живея,
не като страдалец на земята.
Щях за злото да предупреждавам.
За молитви, щях да ви подканям.
Доброта, на глас щях да раздавам
и единствено на Бога да се кланям.
Аз не съм камбана, но вибрирам.
Мъчат ме житейските неволи.
Думи от душата ми извират.
Бог чрез тях, за всички ни, се моли.
© Валентин Йорданов Всички права запазени