По пустинния път към морето
срещнах своята съдба,
на колитас аромата
с теб отново ни събра.
Луната, на надежда, Синя,
над нас изникна бледа,
но и в безумните години
в очите ни по-нежно гледа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация