Камъчета от Егея
Триптих
1.
Човешките очи са ненаситни.
Сам уверих се във Кушадасъ.
Там в пъстри камъни се вглеждах
(засипал е брега със тях
прещедрият Егей).
По форма ги подбирах,
по цвят
и твърдост.
Отхвърлях тези,
гдето са
от бигор крехък,
от варовик -
тъй лесно става облото при тях!
По-друг е мраморният и гранитен къс,
че много време трябва,
за да се скоси ръба,
и уж безформената маса
да стане гладка -
та и слепец дори
във своя мрак
ръка да не одраска в остротата...
Все търся форма на камея,
на малки сфери,
елипси,
овали.
Оттук-оттам оглеждам
и подбирам:
едни - с доволен вид,
а други изоставям...
Уж малко вземам,
а пък вече
виж
голяма купчина
от камъчета разноцветни...
Да, времето променя...
Днес камъните набраздени
гладки са
подобно след полир...
Защо ли времето
обратно прави с нас?
... Лицето си
не смея
да погледна...
2.
Да знаеха,
да знаеха на митницата,
какво богатство нося в своя сак -
не камъни с невиждана цена,
които няма как да обмитят...
За мене тези камъчета са безценни.
Напомнят ми за плажовете жарки
на причудливия егейски бряг,
където палмата е най-естествен слънчобран,
леплив от сладост - ароматът на смокините.
Там кактуси цъфтят:
цветът им сякаш детска длан е.
И другите там храсти екзотични,
обсипани със цветове -
са някак си
невероятни...
Нима могло би мито да се сложи
на всички тия камъчета-спомен,
които сам не мога
с аршина прост на своя Аз
до ценност да премеря?
3.
Тъжни са,
мрачни са,
мъртви са...
С водата,
от Дунава гребната,
обливам събраните камъни
от плажа красив на Кушадасъ.
И чудото става:
пак грейват те,
сякаш отново са живи -
познали милувки егейски,
от дунавска ласка събудени...
Защото водата навсякъде
е тяхното родно семейство.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Всички права запазени