Камък търкулнат по хълма,
мъх не задържа.
Знае - полето го чака.
Ако е вкаменено сърцето,
не знае,
че и след склона е мрак.
То и да помни не иска...
( дали някога ще го постигне? ).
Само
мирис от цъфтящи треви...
Само
отклик към търсещи нежност...
Малко болка
от стрелите на зелени очи...
Много обич...
но в миналото...
А колко удобно е -
камък със мъх...
© Маргарита Василева Всички права запазени