Фито – Макро поезия
Инспирирана от фотографията
на Pepina (Пепа Деличева)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=208806#comments
Кан-Кан
Въздишките на нощната стихия
с отблясъци засенчиха Луната.
Звездици три - долитнала магия,
със тичинки обсипаха тревата.
Девойки, призрачни от светлина,
нагазват голи в росната морава
и в тръпнещи от музика крака,
тенорно шепнещ вятърът запява.
Смехът им в цъфналите храсти
изплита с нишки топъл дъжд -
сънувани дантелно страсти
в мечтания на влюбен мъж.
Съшити облаци от първите лъчи
накъдрят хоризонта на воали -
Зора вълшебница ги оцвети
на пурпурни и розови кристали.
Облече с рокли нощните цветя,
усмихнат бриз прикри звездите!
Лицата им, прогледнали слънца,
в косите си люлееха мечтите!
Въздъхнах, те потрепнаха с очи,
политнаха със изгрева в небето!
Оставяйки танцуващи следи…
отронен лист погали ми лицето.
Разчувстван!
Смаян!
Ням!
… останах сам.
Сълзи… на мойта твърдост не приличат.
Сърцето ми се мята в луд Кан-Кан!
… и диаманти
блеснали
потичат.
>>> Поздрав за всички прочели!
© Борис Борисов Всички права запазени