Един от нас не съществува.
Ти истински ли си?
Прах и театър,
вятър и свраки,
крачещи, крякащи
свраки по вятъра.
Крача и аз с вятър в ръката.
Аз ли съм истинска?
Аз или вятърът?
Искам да чуя
Гласa на България.
Виждам праха,
виждам театъра,
викам със свраките,
бягам по вятъра.
Чувам гласа,
не е на България...
Бягаш и ти с вятър в ръката.
Ти ли си истински?
Ти или вятърът...
© Ася Всички права запазени
Харесва ми !