Samadhi (Гюлсер Мазлум)
245 643
24.08.2014 г., 17:06 ч.  

Капчук 

  Поезия » Любовна
544 0 2

 

Дойдох в деня ти неочаквано и плахо,

като кошута плаха, скрита в шубрака.

Запристъпих тихо, много тихо…Звън…

Позната болка зовеше ме в тъмата.

 

Като дар за тебе - от Бога отреден,

след низ изпитания бях разпозната.

А бях дочула зов - от сънища мокри.

В моите - стенеше земята излиняла.

 

Като някога не сме наивни,  дръзки.

От не една любов опърпани сърцата.

Помним полети, следи от устни, рани,

и Духа - пребродил огньовете на Ада.

 

Да помълчим сега... Душите ни в танц

звезден на воля да се реят в синевата.

Забравили за грижи и хорските мълви,

с очи да запеем песента си наша двама.

 

Знаеш, в нея няма грам премерен фалш.

Ни клетви - словоизлияния... Мелодията

съдбовна на капчука от лъчи в очите ни

ромоли в тоналност без диези и бемоли.

 

 

Гюлсер Мазлум

24.08.2014

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря сърдечно за игривия стих! Почти съм сигурна, че е от Ваша творба - несъмнено изпълнена с много жизнелюбие и още нещо.
  • "Като някога не сме наивни, нито дръзки.
    От не една любов опърпани са ни перата."

    Чух капчука.По детски игрива
    песента му заплита съдбите.
    Тази обич е топла и жива
    и докосва с дъха си звездите...
Предложения
: ??:??