Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
3.07.2021 г., 7:33 ч.  

Kапитан 

  Поезия » За деца
259 2 10

Край река седи юначе,
тихо, жално, милно плаче.
Вчера тати му направи
кораб от дъсчици здрави.
От салфетки два-три ката,
му стъкмиха и платната.
Такелаж, от тънки връзки
и моряци смели, дръзки,
капитан е той - за краля,
по света ще обикаля.
Рано днес, преди закуска,
хукна, кораба да пуска.
Вятърко отде ли взе се?
Бързо кораба отнесе.
И сега под тънки клони,
капитанът сълзи рони.
Мама тихичко приседна:
— "Слушай, рожбо ненагледна,
тати днес ще ти покаже,
сам ще си направиш даже
кораб по-красив, не бива,
не плачи, не ти отива.
С мен да тръгва капитана,
че мекичка не остана.
Хайде бързо, давай лапа -
тати всичко ще излапа."

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Миленче!
  • Хубаво детско стихотворение!
  • Благодаря ви! 💜
  • Много сладко ☺️
  • Красота! Сразу подхватила!

    У реки мальчишка плачет,
    Слёз своих совсем не прячет:
    С папой сделали кораблик-
    Где он? Кто посмел ограбить?
    Был корабль из досок крепкий,
    Парус в три витка салфетки ,
    Весь расписанный такой,
    Прочный такелаж морской,
    Храбрых моряков команда,
    Для которых он был главным,
    Королевский капитан
    в путь отравиться был рад!
  • Ех така е, рано, рано
    по своя кораб плаче капитана,
    ще отминат тез годинки
    по другико след време ще плаче капитана!
  • Вятърко немирен
  • И аз искам мекица! Наде, какви красоти забъркваш рано!
  • Много е хубаво, Наде!
Предложения
: ??:??