Мълчи ми се.
Мълча от все сърце!
На кучетата хвърлих всички думи.
Изплетох тишините на венец.
По-тиха лягам в нежните ти устни.
Ти силно ги прехапваш.
Капе мед.
Нощта се спуска топла. Бяла.
Нашата!
Отхвърлиш ли ме ,
ще се върна в теб
чрез въздуха, водата
и душата ти.
Мълчанието също е поет.
Ще ни римува
във небесни приказки.
Аз идвам. Да мълча -
от все сърце.
Във скута ти.
В очите ти.
Завинаги.
© Деница Гарелова Всички права запазени