Аз търся някакво прикритие,
случайност, която да ме оправдае,
да скрие болката в очите ми,
щом не може да я обуздае.
Тя, бурята, е едва началото.
Чак очите не могат да я поберат.
Но те събират болката бездънна, цялата
и търсят на кого да я дадат.
И така сама под своето приктитие,
свободна се усещам изведнъж.
Намерих грим да залича сълзите си
и това са просто капки дъжд.