Животът е една капризна драма,
най-често с финал неповторим,
утеха щеше да си тъй голяма,
а стана ти кошмар непоносим!
Едва ли вече да простя ще мога,
ти извора на радостта изпи,
ти изпълни и съня ми със тревога,
а при тревога кой спокойно спи?
© Васил Спасов Всички права запазени
Поздравче!