Към чаша димяща погледах аз вяло;
две топли очи във мене се взряха -
капучино във тях се беше разляло
и на слънцето огъня сякаш взели бяха.
В мен пожар, и трус, и взрив настана
и тихия ми хаос за миг те покориха.
Да викам - единствено това остана,
но как - те всичките ми думи скриха…
За секунди се срина целият ми свят,
но в убиващия поглед виждах някаква утеха,
макар очите с онзи тъжен цвят
да ме прегърнат силно просто не приеха. ...