Гоня ветрове,
газя върхове.
Пазя...
Имам страхове,
спирам дъждове.
Лазя...
В бялата следа
виждам светлина.
Дишам....
Тръгвам, за да спра,
спра ли, пак вървя.
Пиша...
Ехото мълчи
с блясък на звезди.
Свети...
Чувствата ми врят,
сякаш че горят -
куплети...
В мен едно дете
отказва да расте.
Зная...
Пътят е следа
ще го извървя,
до края...
© Валентин Йорданов Всички права запазени