Очите ти с цвета на карамела, 
който бавно по пръста ми се стича.
А миглите извити са вълшебни,
погледна ли ги - думите замират... 
Почакай! Карамелът се разтапя,
цветът внезапно помътнява –
той трябва нещо да ми каже,
но възпрян е – избор няма.
Зная аз, че ще опитам
с чувствата си пак да го поглезя.
Той на ласките навярно ще отвърне
и цветът му ще възкръсне светъл.
А пък миглите трептящи, гъсти,
те дано да ме запомнят –
мен и моите топли устни,
дето тях не ще докоснат.