8.04.2012 г., 16:53 ч.
Карма
Нарамих днес една дузина спомени
и тръгнах да кръщавам ветровете…
И странно, без дори да се опомня,
съвсем сама си пуснах бесовете.
Онези, мойте, дето си ги сея,
по тъжни нощи и през сиви друми…
И без които никак не умея,
да си открия огнените думи.
А те, нали са бесове, щуреят,
взривяват тишината и покоя.
За лудо в мислите ми се пилеят,
и ме обричат, все да бъда твоя…
От тази орисия се не бяга –
без път да скитам и да бъда вярна.
Щом днес номадка себе си залага,
то значи тази обич ѝ е карма…
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво е затова, защото вярна си и вярваш в любовта си... там се връщаш. Поздрав!
-
Открила си ги думите от огън
за да му светят в тъмното. Когато
останал сам изплашен и самотен
започне да претърсва тишината...
Впечатлена съм,Дани! Аплодисменти! -
Честита Цветница, номадке!
-
Много, много ви благодаря, приятели! Красиви и споделени празници!
-
Страхотна метафора, страхотен стих! Може би, защото е толкова верен...и за мен! "Щом днес номадка себе си залага,
то значи тази обич ѝ е карма…" Божествена истина! Сърдечен поздрав! -
Всичко е карма!Поздрав за безкрайното вдъхновение!
-
Харесах!
-
Сега видях, че коментарът ми не е излязъл. Както и да е. Поздравление за хубавото стихотворение с оригинален израз. Прочетох с удоволствие.
-
Хубаво е
-
Благодаря ти!
-
карма е любовта!!!
ама пък е сладка орисия, нали???
поздравления, Дани!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравявам те за поредния поетичен шедьовър, Дани!