Изгряват слънцето и луната и се ражда любовта.
Всички души се преплитат в копринените нишки на кармата.
Съдбата ни събира и тя ни дели в едно съществуване.
Срещите случайни излизат нагласени.
Дали тук и сега, дали ще живея или умра, аз ще съществувам!
Дали пепел или жар, душата ми е неразрушим храм.
А сърцето, в него избухват слънца и залязват звезди, защото то е вселена.
И така се раждат хиляди души, преплитащи се от съдбата.
Търсим се едни с други, докато се скъса нишката на самотата.
Тогава се ражда красотата и извира смисъла на всичко това.
Тогава разбираме какво е висшата любов.
А дотогава се скитаме в бездна и търсим светлина. ...