Самотна стара сива къща,

в  долината на мечтите,

край брега на буен океан,

без сърце и гордост мъжка,

живееше изгубеният блян.

Съсед му беше самотата,

подслонила се в недрата

на пресъхнали от плач очи,

покрили със сълзите си земята,

обгърната от тягостни мъгли.

На крилете на ветровете

за събрат поканиха тъгата,

омотана в болката от тъмнината,

след угасналия пламък

на изоставените ни души.

...

Картината навярно  е позната.

Рисувал я е всеки, може би.

Страдал е без цветовете на дъгата

и топлината на слъчеви лъчи.

Ала запазете си сърцата,

някой там незнаен се нуждае

 от любовта, която в тях гори.