Като икона,
от стената насреща,
от снимка ме гледа жената любима.
Вечер самотна,
но обич гореща,
превърнала снимката в чудна картина,
Докосвам я
с ледени пръсти,
с години нетоплени, днес пак сами.
А тя е икона,
пред нея се кръсти,
а не с безразличие да се стои.
Художник не съм,
но чувства потапям
в палитра от тази силна любов.
И сякаш в сън,
рамките стапям,
картина отправя към мен своя зов.
Заспивам,
отново с очи
към снимката на стената отсреща.
Ето, откривам,
как нежно звучи,
спомен от тази обич гореща.
Явор Перфанов
© Явор Перфанов Всички права запазени