Посветих ти куплет
и стих ти посветих.
Оцветих те обстойно
от просто блед щрих!
Пропих се във теб
и всяка капка попих.
Веднъж те жадувах
и още цял живот бих!
Не понасям да липсваш
не се насищам, не писваш!
Непрестанно жадувам
по теб със пръсти рисувам!
Самота недостойна как нежелана си ти
върни ми сърцето и нека пак запламти.
Нека почне да бие както гръм да ехти
нека пак да я зърна за секунда дори!
© Иван Георгиев Всички права запазени