31.10.2008 г., 10:56 ч.

Картина в мен 

  Поезия
425 0 5
Днес небето е мрачно
и звездите мрачнеят.
Щура работа значи...
И щурчета не пеят... 
Мен пък стих ми се пише,
а ръката е суха... 
Вместо с песен да дишам,
с тишина стискам, глуха
към сърцето вратата...
С катинар съм заключил
грешките на съдбата.
За успехите - уча...
За несгоди - не чакам...
Май дочувам гласчета?
Просветляват звездите,
грейват като щурчета
и отключват мечтите...
Катинарът ръждясва...
Аз не ща да го смажа,
искам звучният блясък...


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно е, когато "и щурчета не пеят..."
  • "Просветляват звездите,
    грейват като щурчета
    и отключват мечтите..."
    Красота!

    Поздрав!
  • Браво, Вальо, дишащо е стихчето ти! И ръката ти не е суха!

  • "Катинарът ръждясва...
    Аз не ща да го смажа,
    искам звучният блясък..."
    Никога не го смазвай!Поздрави!При теб откривам многотонието на живота - претворен в стих!Благодаря ти!

  • Адаш, я малко се стегни и вдигни горе главата.
    Отключи сърцето и освободи душата да търси щастието.
    Поздрави от един препатил!
Предложения
: ??:??