23.10.2020 г., 22:29 ч.

Картографиране на сънища 

  Поезия » Гражданска
279 3 11

КАРТОГРАФИРАНЕ НА СЪНИЩА

 

След свъсен залез ли отивам

далече нейде в пустошта,

в обраслата със троскот нива

и подивелите жита,

покрай рекичката замряла

след глъхнещите гласове?
И не разбирам как успява

земята да ни побере.

Та аз съм сянка в пущинака

подлъгана, че някой тук

внезапно се е върнал сякаш

се буди старият капчук,

дуварът се облича сринат,

в зелена роба от бръшлян.

И питам се дали е минал

Бог край обречения храм,

щом сънища са всички гледки

и спя  далече във града,

на дядо в жълтата жилетка

преситени  молци скимтят,

чеизът бабин е мухлясал

продадох пафтите за скрап,

и дъх на билки не разнася

в стайчето тъмният долап.

И с ирис от върба отсечен,

очите ми са празен дом,

във който се стопявам вечер

без капка обич, мълчешком.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??