Появи се като призрак във живота ми –
връхлетя и го разбърка до бруталност.
Бях отворила сама за теб душата си…
А сега се чудя – бе ли нереалност?
Като призрак прекоси за миг пространството.
Изигра си ролята сантиментално.
Овладял бе съвършено шарлатанството
и заблудата превърна във реалност.
И изчезна като призрак от живота ми
както бе дошъл – внезапно, моментално.
Изпари се привидението мотамо.
Пак се чудя всъщност – беше ли реално? ...