3.07.2011 г., 12:23 ч.
Катарзис
Катарзис
Когато любовта отмине,
простреляна от изневяра
и подъл низ предателства,
а всичко светло в миг изстине -
тогава идва час на мяра...
за мяра... Куп ласкателства...
и празни клетви с мъртви думи
отекват в тишината глухо,
а ние – птици без крила,
висим на кръста си без(д)умни.
Полята обич са пустиня суха,
ала не свършва тук света.
Катарзисът на болката
ни е чистилище, в което
отново любовта ни да
възкръсне – преродена,
светла.
29.06.2011
© Цвети Йорданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Веси, знам... и още как! Благодаря ти за всичко!
Таня, сполай за съпричастието! -
Поздрави и от мен за хубавия стих!!!
И да не те отминава любовта!!!
Благодаря ти...Знаеш... -
Боре, Зики - благодаря ви, Приятели! Истината е, че стихотворението има идея, но и "трески за дялане". Иначе катарзисите си ги преживяваме честичко - особено притежателите на чувствителни душевни струни! Поздрав за спрелите на страницата с един световен хит на тази тема
http://vbox7.com/play:a4ea8024 -
Вечния (хамлетовски) въпрос - "Да обичаш... или да не обичаш"! Решен от Цвети - "До последния лист"!
-
Ели, Галя, Донко, Таня, Томад - благодаря за споделеното! Особено ценя добронамерените препоръки, защото знаете, че пише отскоро и не всичко ми е ясно.
Томад, не съм се отказала от тристишията, но съм начинаеща, затова този вариант ще доизкусуря по-нататък. Нека да ми се избистри още малко - не гоня количества написано, а качество.
-
Много замислящо стихотворение и мого майсторски написано!
-
Хм, аз бих заложил на тристишията. Те са по-интересните, а и по-трудните за реализация...
-
Добре е, че си изхвърлила "изневяра" и "куп ласкателства".
Поздравления за сполучливата редакция, Цвети! -
Браво!!!
-
Приятели, това е преработеният вариант
Когато любовта отмине,
в гръб простреляна от низ предателства,
а всичко светло в миг изстине,
са излишни оправдания, ласкателства...
Само болката остава помежду ни -
стенеща от спомени-винѝ.
Отекват в тишината глуха
мъртви думи
на напразни клетви
и висим на кръста сам-сами
сред многолюдните тълпи -
без обич дните са изтляване
в пустиня суха.
Но болката ни е катарзис
и чистилище, в което
любовта отново да възкръсне -
преродена, светла. -
Нека погледнем нещата от светлата страна -
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=253887
- там, където не мислим за болката ...
Поздрави, стихът ти ме завладя! -
Поздравления, Цвети,за истинския стих!
-
Благодаря на всички прочели и споделили! Всяко мнение е важно за мен, особено - конкретни препоръки като твоите, Томад. Ако снощи не бях изтрила по-голямата част от написаното от мен (бяха 40), щеше да имаш възможност да прочетеш и други, различаващи се от преобладаващата тематика. Това стихотворение е в суров вид и ще опитам да го преработя по-нататък.
-
Нелесно за написване. Което води до напасване. И финалът можеше да е по-добре като постройка.
Иначе поздравления за опита да напишеш нещо по-различно. Не е малко. -
"Катарзисът на болката..."
Поетичен анализ на чувствата.
Поздрав, Цвети!
-
Много добре си го казала, че е чистилище, и отново любовта възкръсва светла и чиста!
Поздрав от мен, Цвети!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=115274
и после птицата литва с криле от надежди и обич! -
Хареса ми, особено финалния стих!
-
Докосващо откровение!
Сърдечен поздрав,Цвети! -
браво и от мен,Цвети
-
Браво, Цвети!
Макар да бъдат тежко наранени
любов и чувства лесно не умират.
Дори от тежък спомен уморени,
те пристана спасителен намират. -
Благодаря, Ради! И твоят стих е доволно тъжен, особено в клипа под акомпанимента на плачеща цигулка... та да се чуди човек кой по-натъжава...
-
Ей Цвети, ти ме натъжи. Хареса ми стиха.
-
Михаил, Приятелю, благодаря ти за пожеланията!
-
От болката ще се роди сълза,
по-чиста от роса планинска
и ще се влее във река
с любов - за да открие истини.
Разтърсваща е Поезията ти, Цвети, защото е истинна като живота...
Бъди щастлива и вдъхновена,приятелко!
Светъл поздрав! -
Дани - така е, не е стихоплетство... Марко, добре си дошъл!
-
Истинско е! Много ми хареса!
-
<a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
-
Ласка, Ивон, радвам се от сърце да ви видя при мен! Сполай ви!
-
С поздрави, Цвети! Харесах!
-
"ала не свършва тук света"
така е
Поздрав! -
Маги, Феичке, Елице, Любов, Сеси, Илко, Елена, трогнахте ме със съпричастността си! Борко, Чо, благодаря!
-
"а ние – птици без крила,
висим на кръста си без(д)умни."
Много силно! -
мъдър, изстрадан стих, мила Цвети...
трогна ме, докосна ме болката...
сърдечно те, прегръщам.. -
Само един силен дух може да се пречисти в болката, Цвети.
Блажена си, че си минала през чистилището.
А любовта винаги спира при тези, които обичат живота...
Хубав е стихът ти – и по съдържание, и по форма.
Благодая за откровението.
-
Ще възкръсне рано или късно!
-
Цвети!
-
Болезнен, но много хубав стих!
-
Болезнено силен стих, който има невероятен финал,,отново любовта ни да
възкръсне – преродена,
светла'' Поздрав сърдечен Цвети! Удоволствие за мен беше да прочета! -
Благодаря, Краси! Приятно ме изненада одобрение от теб, който си много прецизен, защото този път превес има чувството, а формата остана на заден план, даже се колебаех дали да го пусна това стихо
-
Безкрили птици има много,
но да летят отново могат!
Щом болката духа пречисти
политва той по нови писти.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А всички ние така искаме да избягаме от болката!!!