Хвърлям всичките си сънища
в киселата пепел
на нашето нещастно минало.
Повръщам въжетата,
с които пазеше душата ми
да не излезе навън без теб.
Всичко мирише на плесен
и бавно изчезвам,
сгромолясвам се забравена
като катастрофа през 81-ва.
Има живот и без мен,
има живот и без мен.
© Ивона Иванова Всички права запазени