10.11.2007 г., 11:18 ч.

Катастрофална среща 

  Поезия » Хумористична
958 0 5
 Катастрофална среща

 

Когато те видях,

            дъхът ми спря.

Сърцето ми пропусна

           два-три такта.

Че срещнах те -

           проклех деня,

особено като ми...

              връчи акта.

 

Изхвърлих свойте

            черни очила -

и без това денят ми

            черен стана.

Не ще натискам

            веч до край газта,

не ще забравям

            фаровете и колана.

 

© Галина Белинска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз отдавна не съм нито шофьор, нито навигатор. Ползвам градския транспорт. Но бабката изтръпва от ужас всеки път, когато трябва да пътувам нанякъде...
    Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат това стихче!
  • На нас навигаторите май ровече ни прескача сърцето
  • Поздрав и прегръдка,мила!!!
    Много хубав стих!!!
    Поздрав и за идеята!!!
  • Най-после някой да възпее и пътните полицаи! Аз не съм шофьор, а навигатор, но и на мен ми прескача сърцето като ги видя край пътя!Поздравления!
  • О много е добро гениално!
Предложения
: ??:??