Изхвърляй винаги по нещо - да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита се изкачваш към небето.
Разделяш се с поредния ненужен скелет.
Надежда вяра и любов са най-последни.
Мечтите сгушени в краката ти треперят
и кожата ти призрачно просветва.
Дано през нея нищо не съгледаш.
Дано изхвърленото те намери.
© Младен Мисана Всички права запазени