Рано, рано, с весела походка

                                       катеричка рунтавелка тръгна на разходка

                                       по малката пътечка, през зелената горичка

                                       да налее в стомничка студена водичка.

                                       Когато стигна на полянката в средата,

                                       където струеше водичка от чешмата,

                                       две облачета в небето се спряха,

                                       капки дъжд от тях заваляха.

                                       От дъжда, като малко юначе,

                                       на полянката гъбка показа калпаче,

                                       до нея показа се друга и друга,

                                       изпълниха полянката цяла задруга.

                                       Видя ги катеричката, подскачи от радост, 

                                       знаеше на гъбките тяхната сладост,

                                       набра ги на купчинка, на клонче наниза,

                                       останалите събра в бялата си риза.

                                       Обратно по пътечката забърза да се връща,

                                       да ги сложи в сушилнята на свойта къща,

                                       за лютата зима запаси да натрупа,

                                       да приготви в гърненце ароматна супа.

                                       Тогава да покани на весел обяд

                                       всички приятели, целият отряд - 

                                       шареното кълваче, зайко дългоушко,

                                       таралежко ежко, мечето послушко.