Все още си правя балончета от веро
и ги гоня със усмивка на лице,
но, за съжление, когато ги догоня,
те се пукат и оставам с празни ръце.
Напомнят ми за теб. Защо ли?!
Защото ти си като тях -
точно когато те догоних,
че си изчезнал, осъзнах.
Гонех те така... щастлива
и виждах в тебе мъничка дъга,
слънчеви отблясъци красиви,
обвити във една мечта! ...