21.01.2008 г., 10:58 ч.

Като бездомник... 

  Поезия
620 0 4

Прибери сърцето ми,

като  бездомник скитащ е.

Прибери го, скрий го някъде, при своето. 

Чакам всеки ден с нетърпение да те целуна… 

Чакам. В утрото на всеки ден  да… ме събудиш.

 

Ще се радвам да те чуя. Но няма да е също чувството,

когато във съня се скривам пак от тъжните си мисли. 

Навярно слаб изглеждам, ако ти призная, че съм плакал.

Но отново ще ти кажа: Липсваш ми.

И ще чакам пак за лека нощ целувка да получа.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??