16.08.2007 г., 23:23 ч.

като бисер... 

  Поезия
1360 0 16

Като бисер от плътта на мида

изтръгнах те от мислите си луди.

Последният ми стон затихна,

застигнат от въздишка...

Отрекох песента на славея

и го погребах,

а болката запя с фалшива гама.

Душата ми сега е мъртъв славей.

Ще стрелям във сърцето на нощта,

за да убия спомена.

Иди си - вече не боли...

И не пали отново слънцето...

© Невяна Калчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??