1.09.2022 г., 16:10 ч.

Като бисерна сълза... 

  Поезия » Любовна
342 1 6

Като бисерна сълза изтече слънцето

от мойто слепоочие,

на кафявото в очите ми се скри.

Нежен зов

от свойто безпосочие

твойта длан

върху гръдта ми разтопи.

Сякаш ручеи студени ме изпълват

и бълбукат с неизплакани сълзи.

Сякаш алените ветрове издуват

в мене своите платна-мечти.

И морето

с устни ме рисува,

с пяна гали моите бедра,

пясъците

твоите очи сънуват.

Тебе чака мойта самота.

© Мариела Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??