Като две деца

9.11.2011 г., 19:31 ч.

Поезия » Любовна

804 0 2

Понякога се мразим до полуда

и мисля си - не сме един за друг.

Понякога и любовта ти е твърде груба,

но аз ти правя винаги напук.

Понякога си мил, понякога си мрачен,

мислите ти пак не мога да разкрия!

Понякога се правиш, че не ме познаваш,

и тогава иде ми да те убия!

Понякога си мисля - няма смисъл,

но преди да стигна входната врата,

ти идваш с най-невинната усмивка

и ме хващаш нежно за ръка.

Понякога сме толкова сърдити,

понякога сме като две деца.

Понякога се гледаме с усмивки скрити,

Боже, колко е велика любовта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.