Като есенно листенце пожълтяло
откъснах се от своето дърво -
и казах си, макар и някак вяло,
че може би това е за добро.
Сбогувах се с всичките си братя,
с които дълго клона си делях,
понесе ме подухващият вятър
заедно със сълзи и със смях.
Чудните пейзажи ми показа -
невидими за мене досега,
и когато слънцето залезе,
свободен, аз посрещнах и нощта, ...