Самотен кат гларус високо в небето
аз търсих напразно спасителен бряг.
Под мене капризни талази в морето
препускаха диво в шеметен бяг.
От бури метежни ранена в крилото,
угасваше моята нещастна душа.
Напреде не виждаха нигде очите
заветната, щедра - желана земя.
В прегръдки стихийни преплитаха пръсти
огромните сиви, безкрайни вълни
и давеха вечно надеждите светли
с измамни миражи, с красиви мечти.
Невинната младост - мечтите безбройни
на моята клета, нещастна душа,
жестоко житейските вихри съдбовни
громяха с оловно отровно вода.
Напразно кат гларус високо в небето
аз диря и днеска спасителен бряг,
под мене немирни талази в морето
препускат се диво пак в шеметен бяг...
© Христо Оджаков Всички права запазени