Като жест
Имаш ли да казваш нещо?
Мълчиш. Уверено и смело...
Прибираш се от късна среща,
измачкана и с потно чело...
Ела, седни, ухаеща на грях,
и дай една от твоите цигари,
че моите изпуших до една,
догарящи над снимките ни стари...
Недей, забрави! Ти нищо не дължиш!
Дори не искам да си спомен,
по дяволите само, ако можеш обясни, ...