КАТО ЖИГ
Ще жигосам сърцето ти
с моето име,
за да не ме забравиш.
Болката ще те следва
през цялото време,
каквото и да направиш.
Ще се смее когато си тъжен
и ще плаче, когато си добре.
Ще те пита защо ни остави,
както ме пита нашето дете.
Когато мръзнеш в студения ден
и изгаряш в лятната жега.
Когато седнеш на похапка
ще усетиш вкус горчив,
на сълзите ни мъничка капка.
И когато сърцето ти се свие
и от мъка изгаряш,
че сам съсипа своя ден,
недей да търсиш своя син,
нито да викаш мен.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени