тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
2.08.2013 г., 11:13 ч.

Като любовта 

  Поезия
577 0 4

Тъгувам за морски безбрежия,

за крясък на чайки разнежващ,

за плясък на морски вълнения,

тъгувам... и няма спасение.

 

Превръщам се в мъка безмерна,

в отблясък от слюда на мида,

сълза се търкулва солена

и пламнала тръгва да скита.

 

Да търси Тя - Него из дълбините,

да чуе вулкани от песни

в тъгата -  не само е нейна,

а двама я носят - до вечност.

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??