Като Марс и Венера

на Михаела
(защото днес става на 25 и аз все още съм нейния Марс)

Като дни минават годините с теб,
сякаш животът събрал ни е вчера,
среща съдбовна в любовния плет,
като Марс, когато залюбил Венера!

Беше пролет, ароматна, в разцвет,
като теб, омайна и чакана,
аз те дочаках, стиснал букет,
за твоето сърце получих покана...

Страхотно сърце! Топло, чак огнено,
и толкова чужди грешки простило,
преживяло е много и пълно със спомени,
и аз го обичам със страшна сила!

Ти беше момиче, невинно и нежно,
аз млад, нахален и буен, напет.
Сега си Жена, красива, гореща,
а аз побелял и влюбен Поет...

Сега понякога малко е скучно,
годините заедно помнят във мигове,
любовта ни магия е чудна,
като драма от древните митове...

На колко години Марс се е влюбил?
На колкото аз ли се влюбих във теб?
И без да съм Бог, не съм се зачудил,
Венера ще бъде ли с мен на двадесет и пет?...

Остарявай със мен, така съм щастлив!
Ще гледаме филми, ще пием по глътка,
ще се любим по-често, ако нямаш против,
или поне в едно легло ще замръкнем..

А сутрин ще ставам, със чаша кафе,
ще отворя някакво мъжко списание,
всяка жена ще има твоето лице,
за друга очите ми нямат желание...

26.03.2013
Д. Антонов (diester)