ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45 822
19.09.2006 г., 0:05 ч.

КАТО МОЛИТВА 

  Поезия
788 0 5
Към Теб отправям своя взор,
Велики Боже,
и гледам дивния простор,
Ти всичко можеш.
Ти виждаш хорската ежня
и пак прощаваш,
нощта Ти сменяш със деня
и все оставяш,
човекът сам да си реши,
дали да дръзне,
след грях отново да сгреши,
щом му омръзне
благочестиво да живей -
каква безумност,
за грях душата да копней -
човеша лудост . . .
Нима е трудно да сломим
греховни мисли,
в душевен мир да се сплотим
и с чувства чисти?
А прошка все от Теб зовем
и все молеем,
добър да бъде всеки ден
и да живеем
без мъка в Твоя свет бекрай
и все травожни
ний правда молим : " О, подай,
Премъдри Боже ! "
Как само мъничко остава,
за да не бъдем зли,
да живеем всички с вяра
и с дела добри!

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??