Като на другите две
Небето е полепнало във атрацитен прах,
с лежерен блясък шушнат си звездите;
завеса приглушено-виолетов мрак
размива очертанията. Силуети, скрити
на дъното на стихналата улисия, изпълзяват -
силуетите на страх, коварство и съмнения;
нощта се дави в придошли вини и отчаяния
и в лепкавата сладост на наужким извинения;
това е времето за куп ненужни разкаяния.
И време на самотници, чиито мисли гравитират
във празното пространство на дълбока чаша,
отрязъкът от денонощието, в който се събират
неизлечимо болни чувства на прощална маса.
Нощта похарчва спестени от деня въпроси,
освен ако сънят не се смили да ги изтрие,
тя съчинява приказки за рогоносците
и шие за прелюбодейците мечти-рогозки,
които после да разкъсва с гузната си съвест.
Тя трепетно по кожата рисува с мъжки пръсти
релефни фигури на подивели в страст жени,
когато утоли стихията им, ги прегръща
и укротява последните, красиви, приливни вълни.
И пак нощта е, дето води ритуала Вричане
под съпровод на тайнствените дуо песнопения,
тогава само клъглоликата луна-орисница
скрепява съюза на душите, със светление.
Понякога нощта не стига. Или не минава.
Една и съща. С милионни проявления.
Сакрална. Ненавиждана. Мръсница. Дама.
Чакана. Неразгадана... Нощта е особено време.
Това нещо никога, ама никога нямаше да види бял свят, ако Инче-Калинчето не изтръгна, със замисъла на конкурса, от мен възможност, каквато не се дава всеки ден, да кажа: свързаното произведение е свързано произведение със свързано произведение на друго свързано произведение, въобще, пуф-паф върволичка. Умирах си да го кажа!🤣
© Таня Донова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Когато вдъхновението замълчи, умът бързо се изморява »
4 място
Свързани произведения
На слепеца, сетивната гама.
Туй, което денят ни отнеме,
тя спасява в щадяща измамност.
Тя е храм за назряло стенание, ...
Коментари
-
Ехеее, много хубаво! Възхита и успех от мен!
-
Ох, че приятно сте обагрили страничката ми, мили приятели! Благодаря ви!
Нали знаете, съществуват, все още, автори, чиито творби имат една особена, специална, вибрация, която се предава на четящия/съзерцаващия/слушащия, "полепва" по неговата сетивност и я пренастройва така, че честотите буквално се сливат. Сигурна съм, че болшинството от хората в този сайт знаят за какво говоря, затова апелирам за активно включване в Предизвкателството! -
В съвсем различна светлина те видях тук и съм изненадана, но и привлечена от философския ти стих, Таня! Давам ти гласа си! Нека успехът е с теб!🥰👍
-
Глас. Без да се замисля. Много хубаво!
-
Гласувам ЗА! И агитирам!
-
Поздрав за написаното, Таня! Успех ти желая!
-
Успех ти желая!
-
"Тя трепетно по кожата рисува с мъжки пръсти
релефни фигури на подивели в страст жени,
когато утоли стихията им, ги прегръща
и укротява последните, красиви, приливни вълни." - С две думи, нощта е един подивял мъж
-
Забавно си го казала 🤣
Поздравявам те и успех. -
Много ми хареса. Развълнува ме. Гласувам и успех😊
-
Наденце!!!
-
Толкова е "мое", че...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чудесно го измисли Краси с това Предизвикателство, хубав начин да се популяризират творби от сайта, да се припомнят стари такива, а защо не и да се позабавляваме.