Като от вихър отнесени
Нека винаги свежа роса от капчици нежност
всяка сутрин да пада от теб по сърцето ми,
да чувствам аз ден и нощ принадлежност,
за да не тръгне душата ми тайно по диви гори!
А вечер не заспивай, когато до теб уморена
лежа в тъмното и трия невидени сълзи!
Заведи ме тогава на покрива, така - по пижама
и после посваляй за мен пак малко звезди!
Не крий желанието си, като грозд натежало,
когато и аз самата до теб нетърпелива горя,
а го прелей без остатък в отдаденото ми тяло
и после ме остави тихо пак до теб да заспя!
Не допускай в любовта си към мен есени,
ще паля гневно всеки път всички сухи листа!
Нека бъдем винаги като от вихър отнесени,
възпламеними и луди дори само и от дума една!
© Светла Асенова Всички права запазени