Като птица
Споменът се връща, кърши,
къса по малко от моята душа
и когато някой ден се свърши,
мен няма да ме има на света.
Безкрайна е любовта от жар родена,
в екстаз изпада под последна реч.
Заради тебе душата ми е ранена.
При мен остави само остър меч…
Жал притиска нежната душа.
Поиска невъзможното – да те забравя!
Но всяка стъпка напомня ми и ще реша ...